Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
24.04.2010 07:35 -
ПРЕДИ КРАЯ
Когато топлината бавно се отдръпва от крайниците и постепенно преставаш да ги чувстваш…
Когато мускулите се отпускат, а костите отказват да поддържат тялото…
Когато очите помътняват и зениците се свиват така, че светлинат...
Когато мускулите се отпускат, а костите отказват да поддържат тялото…
Когато очите помътняват и зениците се свиват така, че светлинат...
11.04.2010 22:14 -
Когато очите ми говорят...
Когато очите ми говорят, нямам нужда от думи.
Блатното зелено в тях се потапя в мекото кадифе отсреща, а клепачите се спускат.
Натежали и успокоени…
Блатното зелено в тях се потапя в мекото кадифе отсреща, а клепачите се спускат.
Натежали и успокоени…
08.04.2010 08:02 -
Притча
Един източен владетел поканил английска журналистка, която да опише и разкаже на света историята на неговата империя. Дните минавали в разходки и разговори между двамата. Денем владетелят попивал крехката английска дама, а вече...
06.04.2010 12:09 -
Когато ме боли душата…
Когато ме боли душата…
…неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
…лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят и...
…неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
…лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят и...
29.03.2010 16:34 -
БОЛКАТА
Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете...
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете...
28.03.2010 16:38 -
В ЗАДНИЯ ДВОР
Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжалени...
25.03.2010 17:31 -
TAM
Трета нощ будуваше до пресния гроб…
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи…Трябваше да заспи, за да се събуди другаде…Но не успяваше…Побеснели, мислите и с...
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи…Трябваше да заспи, за да се събуди другаде…Но не успяваше…Побеснели, мислите и с...
24.03.2010 15:52 -
КЪМ СЕБЕ СИ
Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици...
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици...
23.03.2010 15:14 -
ВЕЩИЦАТА
…тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а по...
22.03.2010 16:49 -
ДРУГИЯТ
Последното, което си спомняше ясно, бе ласката на хладните чаршафи. Заспиваше…
Не разбираше как бе попаднала тук – сънуваше ли или това бе свят, който до сега бе пропуснала в своите скиталчества. Толкова много светове&helli...
Не разбираше как бе попаднала тук – сънуваше ли или това бе свят, който до сега бе пропуснала в своите скиталчества. Толкова много светове&helli...
Търсене
За този блог
Гласове: 305
Архив